"сега си спомням... късно се родих. на всичкото отгоре и валеше. наметната с един дъждовен стих - зашляпах. ала страшно ме болеше. болеше ме безчувствената пръст, белязана от нелюбими стъпки. светът отдавна беше оздравял от глупавата болест да обича. след трупове на толкова надежди, сама не зная как се престраших до седем сутринта да бъда нежна."
0 думи:
Публикуване на коментар