И един ден светът жесток
гръб ще ти обърне,
ще поискаш да изчезнеш,
ще поискаш да те няма,
ще поискаш земята в кал
отново да те превърне.
Пътищата с ръце да разкъсаш
ще ти се прииска и някак
небето дори да се продъни
ще пожелаеш, ще помечтаеш
звезда да падне и на нея
мъката си да излееш.
Но утешения няма, ни
сбъдват се мечтите сини,
дори и на звездите да се
вярва - не, не може.
Светът жесток е и не веднъж,
а всеки ден от теб ще граби
и ще иска да прогаря в теб
скръбни рани, довери ми се,
ще те боли сърцето, отровено и
нямо, изгубило вярата си някога.
0 думи:
Публикуване на коментар