' i want to write a novel about silence. the things people don't say.' (v. woolf)

вторник, 20 февруари 2018 г.

където свършваш и започвам

аз знам колко те обичам
но думите са необходимост на листа
когато дяволите ме проклинат
ръцете ти шепнат молитви

простираш се от ъгъл до ъгъл
в полумрака ми подаваш сърце
не казваш чие е но знаем
че без него (ще) боли

аз знам всички песни
в които си ме търсил
те запълват празни редове
и само ние ще си спомним

за способността да се спасим
целият сняг когато се стопи
и морето ни удави до забрава
нуждата да те изписвам

ще се превърне в тяло
аз знам колко те обичам
но вярата е само твоя
също и водата по която вървим

петък, 17 ноември 2017 г.

разпръснатите шипки очертават силуетите ни
не намирам думи да докосна съмненията, че оставаме
утрото се събужда по-малко страшно
сварили сме ужаса във вълнените нишки
успокояват ме намачканите ръкави, с които ме питаш
липсвал ли си ми
толкова е естествено колкото падналите кестени
(върху които спиш)
и смисълът на всичко това
не си виновен за безсънията, зимата е, че закъснява
така умишлено я търсим
не че сме деца, но растем със закъснение
бодлите се лепят по тъканта, разкъсват я с прегръдките си
инициалите нямат значения
намирам те без посока
спирките са тихи, улиците мълчат 
не е нужно да викаме, сами сме
танцуваме по повърността

събота, 11 ноември 2017 г.

светът се върти
за какво се хващат птиците?
взирам се в дупките по стените
земята се сгърчва пред очите ми
свива се
изчезва
музиката е прекалено силна
да понесе мълчанието ми тежестта й
светът се върти
за какво си мислят рибите?
слушам дълбоките ви делници
когато всички светофари са червени
хората си отиват и не се обръщат повече
дупките по стените се
разширяват също
като зениците ти
предупрежденията са само за заблуда
кому са нужни улиците?
светът се върти
за какво ли дищат самотните?
скачам в по-малката дупка
и земята се разширява
пред очите ми
зелено е
ще се върна
няма да се върна